Първата жп линия на територията на България, свързваща Русе и Варна, е пусната в експлоатация на 7-ми ноември 1866г. Съгласно Закона за железниците, приет от Народното събрание на 31-ви януари 1885г., държавата изцяло поема строителството и експлоатацията на железопътната мрежа в България. По силата на този закон се създава системата на Българските държавни железници. На 1-ви август 1888г. е открита първата жп линия, свързваща Цариброд-София-Вакарел, която е изцяло проектирана и построена от български инженери и проектанти. Като железничари са работили и такива изтъкнати фигури от социо-политическия живот на България към края на 19в. като Тодор Каблешков, Иларион Драгостинов и Захари Стоянов. По онова време едно от местата за развлечение в празник бе станцията. Като излезнеха от черква, мъже, жени, "докаросани като за сватба", отиваха там, да постоят час-два, да гледат идването и заминаването на влаковете. Бе залегнало убеждението, че всеки благоприличен гражданин трябва да дохожда на станцията поне веднаж в месеца, когато времето е добро, да изпие шише "лимоната" в бюфета, дето да го видят с какво е облечен. Тези празнични посещения престанаха, когато бяха въведени перонните билети. |
Основата на шосейна мрежа в България е положена с прокарването на трасетата на коларските пътища по времето на римляните. През първата половина на ХХ век пътищата са в лошо състояние, поради бавната автомобилизация на страната. Те са с нетрайна настилка, с малка ширина и големи наклони.
Първият автомобил в България е внесен през 1902 г.
През 1924 г. се появява първия български автобус, произведен от коларя Рачо Джамов в Ботевград, като използва шаси фиат, върху което надстроява каросерия.
През 1939 г., автопаркът на страната включва 2 503 леки, 2 415 товарни автомобила и 780 автобуса.
През 1941 г. е открита първата автобусна линия в България.
През последните години автомобилния транспорт запазва лидерството си при превоза на пътници.Развитието му е свързано с редица негови качества: бързина, маневреност, относително ниска себестойност на превозите.
Автотранспортът е допълващ за превозите на ж.п., въздушния и водния транспорт.
В периода на развитие на градския транспорт в София, обхващащ времето от 01.01.1901 г. до 01.09.1916 г., през който е експлоатирано от Белгийското анонимно дружество, ръководството е поверено на директор, който е бил назначаван от Общото събрание на дружеството. Първият директор е българин - Юрий Илков, който е ръководил предприятието до 01.02.1903 г.
От 01.09.1916 г. Софийска община започва процедура по изземване на предприятието от от Белгийското анонимно дружество и създава "Дирекция на трамваите и осветлението" - ДТО с директор инж. Цветан Бояджиев.
През 1948 г. се създава СП "Софийски градски пътнически транспорт", който включва експлоатация на трамваи, тролейбуси и автобуси.
През 1952 г. СП "Градски пътнически транспорт" се разделя на две предприятия: СП "Софийски автотранспорт" и СП "Софийски градски електротранспорт".
През 1959 г. експлоатационните транспортни предприятия се обединяват под наименованието СП "Градски пътнически транспорт".
Началото на гражданската авиация в България е поставено на 29 юни 1947 г. С откриването на първата редовна вътрешна линия София -Бургас. През същата година в експлоатация влиза линията София -Варна и първата международна авиолиния София - Будапеща.
През 1996 г. самолетният парк на авиокомпания "Балкан” възлиза на 50 самолета: 8 от тях са западно производство, взети на лизинг - два самолета Боинг 767-200 ЕR с 240 пътнически места, три Боинг 737-500 за 116 пътника и три Airbus 320 за 162 пътника всеки. Освен тях авиокомпания "Балкан” притежава седем самолета ТУ-154М, 16 ТУ-154В за 161 пътника всеки, 5 ТУ-134АЗ с 68 места, 2 Ил-18 за 105 пътника и 15 АН-24 за 42 пътника.
